Изображението е генерирано чрез DALL·E Image Generator
Свикнали да ни лъжат. Дотолкова, че преглъщахме поредната лъжа така, както денем сутрешното си кафе – набързо, без да мислим за ефекта му, по навик. Чернобил гръмна. „Големият брат“ за нас беше като мъртвец – за него можеше да се говори или добро, или нищо. Мълчаха. След това започнаха да ни лъжат. Страхувахме се, опитвахме се да „хванем“ онези на Запад, на които имахме повече доверие. Но можеш ли непрестанно да клечиш на радиоапарата – часове, дни, седмици. И обърнахме на наша вълна. А от ефира ни убеждаваха методично, всеки ден: обстановката се нормализира, страховете ви са напразни, граждани, не се поддавайте на внушения. Повярвахме или искахме да повярваме? Какво пък, в района на аварията бяха загинали 30 души, колко повече умират по пътищата от катастрофи! Мълчахме. Така бяхме свикнали. А децата ни (те още не можеха да говорят) се ровичкаха в пясъка в кварталните градинки.
ТЕ ЗАПОЧНАХА ДА УМИРАТ ПО-КЪСНО
Тогава, през пролетта на 1986-а, отложените радиоактивни продукти покриха цялата територия на страната. Нивото на естествения радиационен гама-фон се покачи 10 – 20 и повече пъти. От екрана ни призоваваха да не ядем спанак и марули, а никой дума не обели за това какво да чакаме след подобно облъчване. Псевдохуманният мотив да не се създава масова психоза сред населението простря престъпното мълчание дори над болничните заведения.
– Не знаехме нищо повече от това, което съобщаваха радиото и телевизията – връща се пет години назад д-р Цанко Ми- чев,главен лекар на АГ болницата, Варна. – Никакви указания, никаква допълнителна информация от Министерството на народното здраве не получахме. Мерките, които предприехме, бяха самодейност на лекари и медицински работници, дето теоретично знаят какви са последствията от едно евентуално облъчване, но на практика не могат да кажат какъв мутагенен ефект ще даде то. Аз и до ден днешен не знам какъв е бил фонът на вареноския въздух, на варненския хляб и на варненската вода. Като главен лекар не получих никакви инструкции да прекъсваме бременността на жените, които желаят, но след това се разбра за Чернобил, дадох лично указание на лекарите да не търсят параграфи, за да ограничават абортите, а да търсят начини да ги „пуснат“. За малформаците – още първата година, на всички ни направи впечатление, имаме 7 или 8 случая на т.нар. ацефалия, т.е. половината глава на детето я няма. Прекъсвахме бременността, защото установихме рано аномалиите.
Моето впечатление е, че малформациите се увеличават на периоди, но не могат да се отсеят случаите, когато те са на генетична и хромозомна основа, от тези, които се дължат на други фактори. Ние не можем. Нямаме такава възможност от национален мащаб – да се следят заболяванията, за да се открои общата картина. Има значение и какъв контингент жени забременяват през годината, кога са родени те самите, при какви условия са расли. И може би поколението, родено през 1986 – 1987 г., един ден ще роди увредени деца…
Спомняте ли си черния хумор: „Хей, ръчички, хей ги…три!“ Сега…
НЕ ЗНАЕМ КОЙ ОТ НАС Е ОБРЕЧЕН
Оказа се,че системата, която искаше отчети за щяло и нещяло, която трупаше тонове хартия, изпъстрена с излишни справки, не е съхранила в паметта си информацията, от която зависи нашето бъдеще. Статистика за характера и динамиката на вродените аномалии до злополуката с Чернобил не е правена. Бебетата, починали след раждането вследствие на тежки малформации, се „пишат“ в графа „Детска смъртност“, а онези, които продължават да живеят с уродствата си – в графа „Обща заболеваемост“. След това дирите им се губят. Макар и непълна, картината на детската смъртност във Варненски окръг за периода 1985 – 1989 г. изглежда така:
| Година | 1985 | 1986 | 1987 | 1988 | 1989 |
|---|---|---|---|---|---|
| Мъртво родени / 1000 | 8.8 | 5.6 | 6.9 | 5.8 | 6.7 |
| Смъртност от 0 до 1г./1000 | 14.7 | 16 | 15.8 | 13.3 | 13.1 |
| Относителен дял на децата с вродени аномалии от всички починали до 1 г. / 100 | 33.3 | 36.5 | 41.8 | 38.1 | 34.6 |
Когато не се роди детето, което си чакал, ще страдаш. Ако се роди мъртво или умре, след като си го държал в ръцете си, мъката ти ще е огромна. А има ли мярка за страданието, когато рожбата ти си отива, след като е направила първите крачки, произнесла е първите си думи, дарила те е с първите целувки… Ако се върнем още по-назад във времето, ще видим, че първите съобщения за повишаване на заболяванията от остри левкемии в Хирошима и Нагасаки се появяват година и половина след ядрения взрив, като най-голям ръст е отбелязан 5 – 6 години след избухването на бомбата. Колектив под ръководството на доцент Станка Кертикова, завеждаща Четвърта детска онкохематологична клиника при катедра „Педиатрия“ на ВМИ – Варна, е изследвал структурата и динамиката на злокачествените заболявания у децата през периодите 1982 г. – април 1986 г. и май 1986 г. – 1990 г., т.е. еднакъв интервал от време преди и след аварията в Чернобил. За времето от 1982 до 1990 г. в клиниката са хоспитализирани 160 деца: 61 (38,1%) през първия период и 99 (61,9%) през втория. Установява се увеличаване на абсолютния брой на заболялите от левкемия и неоплазми деца през втория период 1,60 пъти. И при двата периода
ВОДЕЩО МЯСТО ЗАЕМАТ ЛЕВКЕМИИТЕ
следвани от лимфомите. От солидните тумори през втория период най-значително нараства честотата на невробластома. Пикът на онкохематологичната заболеваемост е през 1988 г. Тези данни съвпадат с картината на пораженията в Хирошима и Нагасаки. А това означава, че през следващите две години можем да очакваме втория пик…
– За левкемията няма профилактика – каза доцент Кертикова. – Общо взето тя поразява добре гледани деца, неболедували, живеещи при хубави условия. Най-често заболяват децата от 4 до 6 години. Ранната диагноза е затруднена. Докато възможностите за лечение на лимфомите (туморите на лимфния апарат) много зависят от стадия. Но понякога те могат да се объркат с възпалителни процеси. Би трябвало при всеки пакет от лимфни възли колкото се може по-скоро да се търси лекарска помощ. Но отсега нататък заболяванията сигурно ще нарастват – основно левкемии и лимфоми. И трябва да се мисли вече за по-широко приложение на трансплантацията на костен мозък, макар че е изключително скъпа манипулация. А досега в страните от Източна Европа тя не е разработена.
Така е. „Мирният“ атом още не е приключил с пораженията си. Кои ще бъдат следващите жертви, не се знае. И, ако ние сме поколение, деформирано от лъжите, погубено от мълчанието си, какви грехове са сторили нашите деца, та тежестта на изкуплението да легне върху тях? Защо, Господи!
Автор: Невяна Троянска,
в-к „Полет“, бр. 16 (1293), 22-28 април 1991 г., стр. 3.