Националният музей „Чернобил“ в Киев претърпя пълна трансформация в рамките на четири години под ръководството на Виталина Мартиновска и нейния екип.
Историята за експлозията в реактора е разказана по нов начин чрез модерните мултимедийни експозиции. Взривът, станал в ранните часове на 26 април 1986 г. се счита за най-тежката ядрена авария в историята. Смята се, че тя е един от факторите, допринесъл за разпадането на Съветския съюз, както и събитие, което и днес продължава да оформя идентичността на Украйна.
Музеят трябваше беше посветен не само на изключителната работа на „ликвидаторите“, които извършват първоначалното почистване след експлозията. Той разказва и историята „на всички хора, чиито животи се промениха след катастрофата“, каза Мартиновска, директорката на музея.
Музеят отново отвори врати за посетители на 26 април, точно 40 години след ядрената катастрофа.
След това, по-малко от месец по-късно, в нощта на 23 май, взривната вълна от руска ракета поразява историческата сграда на музея, бивша пожарна станция.
Пет дни по-късно все още дълбоко шокираната Мартиновска стоеше сред овъглените останки на музея. Пожарникарите се трудеха сред пълното разрушение на всичко, за което тя и екипът ѝ бяха работили толкова упорито.
„На практика няма зала в музея, която да не е претърпяла щети“, каза тя. „Самата сграда понесе значителни разрушения, покривът беше унищожен, етажът между втория и третия етаж беше разрушен и се срути; засегнати бяха изложбените зали и музейната лаборатория.“
Според първоначалните оценки около 40 % от уникалните експонати, изложени в музея, са били унищожени.
Мартиновска за първи път чу, че сградата ѝ е в пламъци, около 5 часа сутринта на 24 май. През нощта Русия изстреля 60 ракети и 600 дрона към Украйна, повечето от които бяха насочени към столицата. Атаката отне живота на двама души и рани още 90, като нанесе значителни щети на много от музеите и културнозначимите сгради в Киев.
„Двадесет минути по-късно вече бях там“, каза тя. „Първото, което видях, беше гъст дим и пламъци на покрива. Прозорците, вратите и порталите, които бяха част от тази сграда, вече бяха на земята в околността.
„Като се има предвид, че през последните четири години работех с екипа по проекта за реставрация и по проекта за изграждане на нова експозиция, можете да си представите какъв тежък удар беше това за мен.“
Веднага щом спасителните екипи им разрешават, тя и главният куратор се втурват в сградата, за да се опитат да спасят каквото могат. „Започнахме да евакуираме артефактите, докато покривът все още пламтеше и пожарогасителната операция все още беше в ход“, казва тя. „Чувахме как се покривът се руши. Непрекъснато се движехме през вода.“
Докато тя говореше, спасителите подсигуряваха залата, която преди бомбандировките е разказвала за района на Чернобил преди изграждането на АЕЦ. Експонатите включват стари книги, икони и керамика, повечето от които са унищожени от атаката. Надписът на стената, описващ темата на залата, обаче остава непокътнат – „Изгубени светове“.
Хранилищата на музея, в които се съхранява по-голямата част от колекцията от 22 000 артефакта, са били в безопасност. Мартиновска има известна надежда, че загубата от 40% от изложените безценни предмети може да бъде леко понижена. Тя стиска в ръцете си красива глинена кана, която спасителите бяха намерили сред развалините.
…
Това беше поредната атака, нанесла щети на културни сгради и културно наследство в страната. Според украинското министерство на културата, руската армия е „унищожила или повредила 1 723 обекта на културното наследство и 2 524 обекта на културната инфраструктура в страната“ от 2022 г. насам.
Източници:
Сайтът Guardian