40 г. след ядрената авария в Чернобил, която остави трайна следа не само в Украйна, но и в живота на милиони хора по света, включително и у нас в България, Ви каним да споделите своя личен спомен от онези дни.
Целта ни е да съберем лични истории, спомени и впечатления – как сте научили за катастрофата, какви мерки са били предприети във Вашия град или село, в семейството Ви, какво е било усещането тогава, как са се отразили ограниченията върху ежедневието и здравето и т.н. Много от тези истории са ни известни, но още повече са останали неизказани.
Приемаме истории чрез формуляра за подаване на материали на български език (ще намерите линка малко по-надолу). След разглеждане и одобрение, историята може да бъде архивирана в специалната ни архивна колекция и/или в публикувана на страницата на проекта, при изрично съгласие от Ваша страна.
Вашите разкази са съществени, защото пазят паметта и ни напомнят за уроците, които не бива да забравяме.
Вашите спомени ще бъдат част от:
– дигиталният архив на проекта;
– архивът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН;
– може да се използва в научни доклад по проекта;
– може да се използва в научни статии по проекта;
– може да се използва в изложба по проекта.
Всяка история е част от нашата обща памет и заслужава да бъде разказана.
Вашият личен опит е уникален и значим, независимо колко „малък“ или „обикновен“ ви се струва.
Споделете го с нас!
Често задавани въпроси:
Въпрос: Кой стои зад тази кампания и защо се прави?
Отговор: Онлайн събирането на лични истории за Чернобилската катастрофра в България се организира в рамките на научноизследователския проект „Социокултурни последици от Чернобилската катастрофа в България: исторически контекст и съвременни измерения“ с ръководител гл. ас. д-р Стамен Кънев и останалите членове на научния колектив.
Кампанията за събиране на лични спомени е ключова част от този проект, защото именно личните истории дават човешко измерение на историческото събитие. Те показват как хората са преживели кризата, как са реагирали институциите, какви са били ежедневните трудности и какви уроци са извлечени.
Въпрос: Кой може да изпрати своя история?
Отговор: Всеки, чийто личен опит или семейни спомени са свързани с преживяването на Чернобилската катастрофа в България. Важно е да чуем гласовете на хората, които са живели през тези дни, за да можем да съхраним паметта и да предадем уроците на бъдещите поколения.
Въпрос: Мога ли да изпратя спомен от чужбина?
Отговор: Да, приемаме спомени от всички български граждани, независимо от текущото местоживеене. Макар че, проектът се реаллизира на територията на България, той се отнася за събития, случили се през 1986 г. и след това. Осъзнаваме, че много от българите, които са били деца или възрастни през 1986 г., са мигрирали по-късно. Затова също приветстваме и техните спомени. Необходимо е да посочат къде са се намирали тогава и къде живеят сега, за да можем да изградим по-пълна и ясна картина на събитията.
Въпрос: Трябва ли да е нещо героично или драматично?
Отговор: Всички истории са еднакво ценни и добре дошли. До момента огромна част от личните истории за Чернобилската катастрофа и преживяното в България остават незабелязани и неизказани. Нашата цел е да изградим многоликия спомен на поколения българи за този труден период.
Затова ценим както силно емоционалните и драматични истории, така и обикновените, простите, тихи разкази – за това как сте научили новината, какви мерки са били взети във Вашето училище, село или град, как сте се чувствали тогава, какви малки промени настъпиха в ежедневието Ви.
Въпрос: Трябва ли споменът да е дълъг?
Отговор: Не, не е необходимо. Достатъчно е дори кратко описание на вашето преживяване, усещане или впечатление. Важното е споменът да бъде искрен и автентичен – такъв, какъвто го помните.
В същото време, ако имате желание и възможност да разкажете по-подробно, ще бъдем изключително благодарни. Колкото по-богати и разнообразни са историите, толкова по-пълноценен и жив образ на онова време ще успеем да изградим. Затова ви насърчаваме да бъдете изчерпателни и откровени, когато споделяте своите спомени – включете детайли, които смятате за важни, дори да ви се струват дребни или незначителни.
Въпрос: Мога ли да споделя историята на друг човек?
Отговор: Да, можете да споделите спомени за Чернобилската катастрофа на роднини или близки, които вече не са сред нас.
Ако споделяте история, която не е Ваша лична, молим да посочите ясно, че става дума за разказ на друг човек и ако е възможно – неговото име или връзката Ви с него. Това ще помогне да се съхрани автентичността и контекста на спомена.
Въпрос: Ако не си спомням точни дати или имена, пак ли мога да участвам?
Отговор: Дори неясни или частични спомени са изключително ценни, защото показват как паметта работи и как хората възприемат събитията. Нашата цел е да съберем разнообразни и автентични лични истории, които заедно да изградят пълна и многопластова картина на преживяното от поколения българи. Вашият спомен, дори и непълен, е важна част от тази обща памет. В случая точността на датите и имената, записани в спомена, няма толкова голяма тежест. Много по-важно за нас е личното преживяване, емоциите, които свързвате с онова време, и етапите, през които преминавате в своя разказ.
Не се притеснявайте, ако не можете да си спомните конкретни числа или имена – опишете атмосферата, усещанията, настроенията, слуховете, които са циркулирали, или промените, които сте забелязали в ежедневието си. Дори най-малкият детайл – като вкуса на храната или начина, по който хората са говорили помежду си – може да бъде изключително показателен.
Въпрос: Ще получа ли обратна връзка, след като споделя историята си?
Отговор: Да, всеки участник, който остави контакт за обратна връзка (имейл или телефон), ще получи потвърждение от нас, че сме получили неговия разказ. Ще се постараем да благодарим лично на всеки, който е споделил своята история, защото ценим високо вашето доверие и готовност да участвате в тази кампания.
При нужда може да се свържем с вас допълнително за уточняване на детайли, ако използваме историята ви публично – например за интервю, включване в изложба, публикация или друг вид представяне. Винаги ще поискаме вашето изрично съгласие, преди да публикуваме или използваме спомена ви извън рамките на самия архив.
Въпрос: Как ще бъдат използвани моите лични спомени и предоставената информация?
Отговор: Вашите лични истории и спомени ще бъдат събрани и съхранени в специална архивна колекция в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, посветена на Чернобилската катастрофа и нейните последици в България. Целта ни е да създадем ценен ресурс, който да бъде достъпен за бъдещи поколения и изследователи, които се интересуват от този период.
Личните Ви данни и контакти няма да бъдат разкривани на трети страни без предварителното Ви одобрение.
Проучване е съобразено изцяло с утвърдените етични принципи за извършване на научни изследвания, сред които Европейската конвенция за правата на човека, Европейския етичен кодекс за почтеност на научните изследвания, както и ръководството на Европейската комисия „Етика в социалните и хуманитарните науки“.
Ние ценим доверието Ви и гарантираме, че Вашите истории ще бъдат третирани с уважение и грижа.
Въпрос: Кой ще има достъп до архива със събраните спомени?
Отговор: Архивът със събраните лични истории ще бъде основно достъпен за членовете на научния колектив на проекта „Социокултурни последици от Чернобилската катастрофа в България: исторически контекст и съвременни измерения“, които работят по анализа и интерпретацията на данните. Те ще използват спомените единствено за целите на научното изследване и ще спазват стриктно принципите на академичната етика и поверителност.
Други лица – като изследователи, студенти, представители на културни институции или широката общественост – ще имат достъп до вашия спомен само при вашето изрично съгласие.
Въпрос: Колко време ще събирате спомени?
Отговор: Кампанията ще продължи до месец май 2028 г. или докато получим достатъчно материали, за да изградим богата и представителна колекция.