Доц. д-р Николина Радева е преподавател и изследовател в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, с дългогодишен опит в областта на общественото здраве, медицината на бедствените ситуации и морското здравеопазване. Тя е ръководител на катедра „Медицина на бедствените ситуации и морска медицина“ и координатор на Университетския център по морско здравеопазване. Научните ѝ интереси са свързани с управлението при бедствия, защитата на населението, психологическите аспекти при кризисни ситуации и издръжливостта на здравните системи.
Участвала е в множество национални и международни проекти, експертни мрежи и обучения, включително инициативи на НАТО и Европейския съюз. Автор е на над 60 научни публикации и активен член на български и международни научни организации. Доц. Радева има принос в развитието на обучението и научните изследвания в сферата на общественото здраве, като е научен ръководител на докторанти и в професионално направление „Медицина“.
Изследователска тема в рамките на проекта:
Обществени нагласи към здравните последици от радиационните аварии в България като проблем на общественото здраве: готовност, радиационна грамотност и възприятие на риска – от Чернобил (1986) до съвременността
Резюме:
Чернобилската ядрена катастрофа от април 1986 г. излага българското население на радиоактивни отлагания с документирани дългосрочни здравни последици, включително повишена честота на рак на щитовидната жлеза сред деца, изложени на йод-131 чрез замърсени млечни продукти, и повишени нива на тревожност, депресия и психосоматични разстройства на популационно ниво. Четири десетилетия след събитието здравните последици от радиационната експозиция остават недостатъчно познати сред широката общественост, което се отразява пряко върху способността на населението да разпознава, оценява и адекватно реагира на рискове, свързани с радиационно облъчване в медицински, екологичен и аварийно-бедствен контекст.
Дефицитът в познанията за здравните последици от радиационна експозиция се проявява в две противоположни форми: „радиофобия“, представляваща непропорционален страх от радиационно облъчване с клинично значими психични и психосоматични прояви; и радиационна индиферентност, състояща се в системно подценяване на обективно измерими рискови експозиции. И двете са проява на структурен дефицит в радиационната здравна грамотност на популационно ниво с преки последици за безопасността на пациентите в радиологичната медицина, спазването на мерките за лична и колективна радиационна защита и готовността на населението за реагиране при радиационни извънредни ситуации.
Настоящото изследване разглежда обществените нагласи и нивото на познания относно здравните рискове от радиационна експозиция в България като значимо и недостатъчно проучено въздействие върху общественото здраве, анализирано в исторически и съвременен план. Изследването интегрира три взаимосвързани измерения: оценка на документираните здравни последици от радиационното замърсяване върху българското население след 1986 г.; измерване на съвременното ниво на радиационна грамотност и възприятие на риска от експозиция на популационно ниво; и извеждане на препоръки за укрепване на здравната готовност и намаляване на популационната уязвимост при бъдещи радиационни аварии. Проучването е от особена актуалност в контекста на четиридесетата годишнина от събитието (2026 г.) и съвременните предизвикателства пред радиационната защита в Европа.