Това усмихнато дете съм аз. Датата е 1 май 1986, първа манифестация. Махаме на партийни величия, които са се скрили от дъжда, който вали, а преди дни е гръмнал Чернобил . Долни партийни величия и разстрел ви е малко. … Ние търпим последствията, а не вашите деца, защото те бяха на сухо и се храниха с чиста храна….
Комунистическите власти излагат на риск от болести и смърт целокупното българско население, собствения си народ. Тяхното престъпление е с геноциден обхват, казва проф. Димитър Вацов.
проф. Димитър Вацов: Българският случай е уникален, защото населението е най-тежко облъченото след аварията в цяла Европа. Целотелесно българите са по-тежко облъчени от украинците, руснаците и беларусите, които са в центъра на аварията. Има и измервания на конкретни хора от Хасково, които сами са били по-тежко радиоактивни от хората в Припят – града до чернобилската централа. И това е добре документирано у нас и признато от международните институции. Причината е в абсолютното безхаберие на властите. В отказа им да вземат мерки за защита на населението. А мерките, които е трябвало да бъдат взети – и всички други страни, включително социалистическите, са ги взели ако не перфектно, то в по-голяма степен от нас – са съвсем прости. И те са два типа:
В първите месеци след аварията – май и юни 1986 – основната опасност е била от вдишването на радиоактивен прах и от консумацията на вода и хранителни продукти, които са били в съприкосновение с този радиоактивен прах. Затова основните мерки срещу радиационно замърсяване на хората, които е трябвало да бъдат препоръчани, но така и не са били, са мерки за лична хигиена: да се бърше с мокър парцал вкъщи, а не да се мете; да не се отварят прозорците; да не се пие непроверено мляко; да се изкисва във вода сиренето; да се обезкостява месото преди готвене; и пр.
Всяка домакиня може да направи това, ако е знаела, че трябва. Нищо от това обаче не е казано на българите. Напротив – цяла седмица след идването на радиоактивния облак властите не казват абсолютно нищо на хората и официално твърдят, че радиация у нас няма. Едва на 7 май 1986, от немай-къде, с езоповски език те споменават опасността и предлагат само три типа мерки: да не се ядат марули; децата да не играят в пясъчниците и да си мият ръчичките; по-често да се мият улиците. А на 24 май официално обявяват, че опасността е отминала, което си е чиста дезинформация. И отменят дори и тези минимални мерки. Така че информационното затъмнение е единият от основните фактори за това, че, колкото и да е тъжно, ние като нация сме най-тежко радиационно облъчени след Чернобил.
„Българският Чернобил“
Това, че ни лъгаха след Чернобил, е по-широкоизвестно – почти всяко семейство у нас има травматичен спомен за тази лъжа. Ала втората основна причина за лъчевото натоварване на българите – за печалното ни първо място – не е публично известна. И тя е, че една година след аварията българите са поели ново огромно количество радиация през храните. В периода януари-юни 1987 млякото, месото и продуктите от тях отново са надигнали радиоактивен гребен, като 30% от лъчевото натоварване на хората за първата година след аварията идва от това. Става дума за „втори радиационен пик“, който българските атомни физици и радиолози наричат „български Чернобил“, тъй като е уникално „български“ – никъде в Европа, дори и в соцлагера, не допускат подобно нещо да се случи.
И този втори пик се дължи на една страхотна идиотия на властите. През есента и зимата на 1986 срещу 1987 г. те пускат за изхранване на кравите, овцете и козите радиоактивните фуражи, окосени през май-юни 1986. Оттук, по хранителната верига – през млякото и месото, – радиацията отново влиза в менюто на българите. И това не става поради глупост или незнание на номенклатурците. Напротив, още от лятото на 1986 българските радиолози официално предупреждават това да не се прави, а от есента започват панически да алармират властите с множество официални доклади. Въпреки това властите нито се опитват да изчислят колко чисти фуражи ще са нужни, за да се избегне втория пик, нито колко биха стрували, за да се закупят от чужбина. И в крайна сметка, без да им мигне окото, изтравят населението.
Източник: Фейсбук профила на Камен Караянев и „Исторически дневник“