На 6 октомври се проведе първият семинар от серията академични дискусии „Социокултурни измерения на бедствията и авариите“. По време на събитието в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ – БАН (ул. „Московска“ 6А) се състоя среща-разговор със създателите на документалния филм на БНТ „Основание за безпокойство – архивите за Българския Чернобил“ – Мая Димитрова и гл. ас. д-р Димитър Атанасов от ИЕФЕМ-БАН. То включи прожекция на филма и последваща дискусия.
Мая Димитрова, авторката на филма, сподели, че идеята за него се е родила, докато преглежда томовете по дело № 2, свързано с Чернобил. Въпреки че документите съдържат предимно числа, протоколи от разпити, полицейски и прокурорски доклади, тя ги намира за изключително увлекателни. Именно това я кара да реши, че би било несправедливо да запази тази информация само за себе си и да я представи единствено в кратък репортаж, обобщаващ съдържанието в няколко изречения.
„Хората, които говорят във филма, действително, част от тях, за първи път публично разказваха на какво са били свидетели през 1986 г. Всъщност те са били участници във събитията тогава. Наложи се известно убеждаване, разбира се. Тъй като не е лесно да признаеш публично, че си бил част от тази система и си знаел какво се случва, но не си можел на практика да предупредиш. Въпреки че, тези хора, с които разговаряхме, са правили опити поне в близкото си обкръжение да предупредят. Има една история, която не успя да влезе тук. Разказа ни я Татяна Бойкова. Била е в един магазин, видяла е млада майка с детска количка, която е купила доста голямо количество кисели млека. Тя се доближила до нея и казала поне известно време да не купува мляко за децата. И тази жена е реагирала не според очакванията ѝ, а се започнала да крещи, че това са конспирации, по телевизията нищо такова не са казали. Самата Татяна, която е физик, е била поставена в опасност, ако тази история стигне до милицията. Когато разговаряхме с Петко Узунов, той също ни разказа тази история, но не ни сподели името на Татяна. След това се срещнахме с нея и призна, че всъщност тя е била тази жена. Тоест, дори след 40 години той не посмя да ни посочи жената, която тогава е предупредила.“, допълва авторката на филма Мая Димитрова по време на дискусията.
През 1990 г. тогавашната Главна прокуратура образува дело за скриването от българското общество на аварията в съветската атомна електроцентрала „Чернобил” на 26 април 1986 г. Като обвиняеми по делото са привлечени Григор Стоичков зам.-министър председател (1977-1989) и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и Любомир Шиндаров, главен санитарен инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазването. Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението в България.
Делото „Чернобил“ в България завършва с присъди за двама висши държавни служители заради скриването на информация за ядрената авария от 26 април 1986 г. Григор Стоичков е осъден на 3 години затвор. Присъдата е намалена на 2 години през 1993 г., като той е пуснат предсрочно през април 1996 г., малко преди изтичането на присъдата. Любомир Шиндаров е осъден на 2 години затвор, но през юли 1994 г. наказанието му е променено на условна присъда с 4-годишен изпитателен срок.
Ако сте пропуснали дискусията или искате да я прегледате отново, можете да го направите във видеото по-долу. Ако имате въпроси, желаете да споделите своето мнение или имате коментари, не се колебайте да се свържете с нас на имейл адреса chernobylbg@iefem.bas.bg. Ще се радваме да отговорим и да обсъдим темата с вас.